Непозната пресечка
Ще тръгнем ли заедно
в това пътешестивие?
Чуй! Ветровете ни канят на път!
В това малко, но интимно
шествие, те се прераждат ,
не мрат!
И тръгваме значи по тази
тясна и трудна пътечка.
Вървим по следите
на живота си стар,
копнеем да свием
в непозната пресечка.
Много сезони се мениха.
И нозете ни са вече уморени.
Годините и нас промениха.
Но ние продължаваме
да вървим уверени!
И душите ни са вече чисти,
че ние дълъг път извървяхме.
Радост и тъга споделяхме,
всичко заедно изтърпяхме!
Дългият ни път вече е
към своят край.
Не знам за теб,
но аз съм убедена,
че намерих своя Рай!
П.С. : И по пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Затова няма да ви съветвам, а ще ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре!
© Милица Игнатова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Блгодаря - за свободата по пътя...
-
много е добро и смислено...и отлично като строеж...няма нищо общо с мойте неподредени аримични драсканици
а аз пиша от две години -
Впечатлен съм!
Поздрав! -
И на мен ми допадна, има някаква приятна, удовлетворяваща зрялост.
Поздрави! -
Много добре пишеш като за 15 години.Стихотворението ти е сочно и узряло...Продължавай в същия дух.Поздравления...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
