Очите ти блестят като опалващи опали,

косите ти се леят като златен водопад,

устните сякаш са малинови корали,

едва ли си любимка на жените в този град.

Разхождаш се с божествена походка,

във тялото си дивна като фея,

лика ти пазя в мене аз като находка

и в твоето присъствие немея.

Отдалечаваш се със гъвкава и грациозна стъпка,

като същинска възхитителна магия,

събуждаш в тялото ми неприлична тръпка,

вълна от чувства в мен нахлу като стихия.

Отправям зов след теб копнеещ, замечтан,

не може, не, не може да си толкова красива,

във изумление по челото се удрям с длан,

сърцето ми се къпе в болка сладостно-горчива.