Непознатата
Очите ти блестят като опалващи опали,
косите ти се леят като златен водопад,
устните сякаш са малинови корали,
едва ли си любимка на жените в този град.
Разхождаш се с божествена походка,
във тялото си дивна като фея,
лика ти пазя в мене аз като находка
и в твоето присъствие немея.
Отдалечаваш се със гъвкава и грациозна стъпка,
като същинска възхитителна магия,
събуждаш в тялото ми неприлична тръпка,
вълна от чувства в мен нахлу като стихия.
Отправям зов след теб копнеещ, замечтан,
не може, не, не може да си толкова красива,
във изумление по челото се удрям с длан,
сърцето ми се къпе в болка сладостно-горчива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Цанков Всички права запазени
