1 sept 2006, 12:21
Непозволена любов
Дали съм те обичала - това е труден въпрос!
Но все пак отговорът е положителен,
нищо че отдавна е било.
Тогава, в дните младежки -
пълни с фантазии и мечти.
Тогава те обичах толкова силно,
че при спомена още ме боли.
Нима трябва да се кая?
Нима било е грях?
Така не ти казах истината.
Така и не ти признах любовта.
Криех я дълбоко -
имах причини за това.
Моята приятелка бе влюбена в теб
и въпреки че те обичах, мълчеше моето сърце.
Не смееше да проговори и да я обрече на тъга.
Не смееше пред нея и сълза да пророни -
за теб или за нас.
Обрекох се заради нея на фалш и на лъжа.
А да знаеш колко исках да съм до теб
и да те държа за ръка.
Но си мълчах и те гледах,
отдалече се любувах на твойта красота.
А как исках да дойда, да те целуна
и да ти покажа любовта.
Но бе невъзможно. Нея пред тебе избрах.
Исках поне тя да бъде щастлива
в този безумен фарс.
Още по-тежко ми беше, защото знаех
че и ти си луд по мен, но се правих, че нехая
за този твой поглед, на смърт решен.
Времето мина. Тя те забрави.
В друг е влюбена сега.
А аз? Толкова време мина,
но още си спомням любовта.
Но все пак отговорът е положителен,
нищо че отдавна е било.
Тогава, в дните младежки -
пълни с фантазии и мечти.
Тогава те обичах толкова силно,
че при спомена още ме боли.
Нима трябва да се кая?
Нима било е грях?
Така не ти казах истината.
Така и не ти признах любовта.
Криех я дълбоко -
имах причини за това.
Моята приятелка бе влюбена в теб
и въпреки че те обичах, мълчеше моето сърце.
Не смееше да проговори и да я обрече на тъга.
Не смееше пред нея и сълза да пророни -
за теб или за нас.
Обрекох се заради нея на фалш и на лъжа.
А да знаеш колко исках да съм до теб
и да те държа за ръка.
Но си мълчах и те гледах,
отдалече се любувах на твойта красота.
А как исках да дойда, да те целуна
и да ти покажа любовта.
Но бе невъзможно. Нея пред тебе избрах.
Исках поне тя да бъде щастлива
в този безумен фарс.
Още по-тежко ми беше, защото знаех
че и ти си луд по мен, но се правих, че нехая
за този твой поглед, на смърт решен.
Времето мина. Тя те забрави.
В друг е влюбена сега.
А аз? Толкова време мина,
но още си спомням любовта.
© Ванина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря!!!
-
Много хубав стих Ванина, искрен, истински!
Но поработи върху ритъма, махни излишното!
И ще стане чудесен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
