1 sept 2006, 12:21

Непозволена любов

  Poesía
1.3K 0 2
Дали съм те обичала - това е труден въпрос!
Но все пак отговорът е положителен,
нищо че отдавна е било.
Тогава, в дните младежки -
пълни с фантазии и мечти.
Тогава те обичах толкова силно,
че при спомена още ме боли.
Нима трябва да се кая?
Нима било е грях?
Така не ти казах истината.
Така и не ти признах любовта.
Криех я дълбоко -
имах причини за това.
Моята приятелка бе влюбена в теб
и въпреки че те обичах, мълчеше моето сърце.
Не смееше да проговори и да я обрече на тъга.
Не смееше пред нея и сълза да пророни -
за теб или за нас.
Обрекох се заради нея на фалш и на лъжа.
А да знаеш колко исках да съм до теб
и да те държа за ръка.
Но си мълчах и те гледах,
отдалече се любувах на твойта красота.
А как исках да дойда, да те целуна
и да ти покажа любовта.
Но бе невъзможно. Нея пред тебе избрах.
Исках поне тя да бъде щастлива
в този безумен фарс.
Още по-тежко ми беше, защото знаех
че и ти си луд по мен, но се правих, че нехая
за този твой поглед, на смърт решен.
Времето мина. Тя те забрави.
В друг е влюбена сега.
А аз? Толкова време мина,
но още си спомням любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!!!
  • Много хубав стих Ванина, искрен, истински!
    Но поработи върху ритъма, махни излишното!
    И ще стане чудесен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...