Love (Ванина)
454 5834
1.09.2006 г., 12:21 ч.

Непозволена любов 

  Поезия
1143 0 2
Дали съм те обичала - това е труден въпрос!
Но все пак отговорът е положителен,
нищо че отдавна е било.
Тогава, в дните младежки -
пълни с фантазии и мечти.
Тогава те обичах толкова силно,
че при спомена още ме боли.
Нима трябва да се кая?
Нима било е грях?
Така не ти казах истината.
Така и не ти признах любовта.
Криех я дълбоко -
имах причини за това.
Моята приятелка бе влюбена в теб
и въпреки че те обичах, мълчеше моето сърце.
Не смееше да проговори и да я обрече на тъга.
Не смееше пред нея и сълза да пророни -
за теб или за нас.
Обрекох се заради нея на фалш и на лъжа.
А да знаеш колко исках да съм до теб
и да те държа за ръка.
Но си мълчах и те гледах,
отдалече се любувах на твойта красота.
А как исках да дойда, да те целуна
и да ти покажа любовта.
Но бе невъзможно. Нея пред тебе избрах.
Исках поне тя да бъде щастлива
в този безумен фарс.
Още по-тежко ми беше, защото знаех
че и ти си луд по мен, но се правих, че нехая
за този твой поглед, на смърт решен.
Времето мина. Тя те забрави.
В друг е влюбена сега.
А аз? Толкова време мина,
но още си спомням любовта.

© Ванина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!!
  • Много хубав стих Ванина, искрен, истински!
    Но поработи върху ритъма, махни излишното!
    И ще стане чудесен!
Предложения
: ??:??