1 сент. 2006 г., 12:21

Непозволена любов

1.3K 0 2
Дали съм те обичала - това е труден въпрос!
Но все пак отговорът е положителен,
нищо че отдавна е било.
Тогава, в дните младежки -
пълни с фантазии и мечти.
Тогава те обичах толкова силно,
че при спомена още ме боли.
Нима трябва да се кая?
Нима било е грях?
Така не ти казах истината.
Така и не ти признах любовта.
Криех я дълбоко -
имах причини за това.
Моята приятелка бе влюбена в теб
и въпреки че те обичах, мълчеше моето сърце.
Не смееше да проговори и да я обрече на тъга.
Не смееше пред нея и сълза да пророни -
за теб или за нас.
Обрекох се заради нея на фалш и на лъжа.
А да знаеш колко исках да съм до теб
и да те държа за ръка.
Но си мълчах и те гледах,
отдалече се любувах на твойта красота.
А как исках да дойда, да те целуна
и да ти покажа любовта.
Но бе невъзможно. Нея пред тебе избрах.
Исках поне тя да бъде щастлива
в този безумен фарс.
Още по-тежко ми беше, защото знаех
че и ти си луд по мен, но се правих, че нехая
за този твой поглед, на смърт решен.
Времето мина. Тя те забрави.
В друг е влюбена сега.
А аз? Толкова време мина,
но още си спомням любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!!!
  • Много хубав стих Ванина, искрен, истински!
    Но поработи върху ритъма, махни излишното!
    И ще стане чудесен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...