4 ene 2008, 11:10

Непреглътнато... 

  Poesía » Otra
1065 0 27
 

 

Кървят в прискърбие отхапаните думи,

в безплодие притихват с оголени гърди...

И непреглътнати пълзят по тъмни друми

в обремененост мътна, давещи сълзи...

От недоимана любов следи бледнеят,

пристрастени към излишъка до кост...

Пресъхнали от липси косите ми сивеят,

свистейки като вятър в пролука под мост.

Продажно се присмиват очите онемели,

просмукани от сивкава, бодяща самота...

Отлюспени останки на длани закърнели,

отчаяно безумстват, прераждане в крила...

Угарки от надежди отровено преглъщат,              ,

заблуди огледални! Сенките мълчат...

Откъслечни дихания непоносимо дращят

по острието. А белезите, пясъчно горчат...

До писъци  е голо... Нелепост безогледна,

върлува в тишината, скована в пепелта.

И восъчната диря, остатъчно безследна

вещае безпределна, бесеща мъгла...

И диво е от болка. Освирепяло...

Гладът на спомена крещи обезумял...

Самотно времето, без дъх е закъсняло,

и в непрогледност поривът е оскотял...

...

 

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??