Непреглътнато...
Кървят в прискърбие отхапаните думи,
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят,
пристрастени към излишъка до кост...
Пресъхнали от липси косите ми сивеят,
свистейки като вятър в пролука под мост.
Продажно се присмиват очите онемели,
просмукани от сивкава, бодяща самота...
Отлюспени останки на длани закърнели,
отчаяно безумстват, прераждане в крила...
Угарки от надежди отровено преглъщат, ,
заблуди огледални! Сенките мълчат...
Откъслечни дихания непоносимо дращят
по острието. А белезите, пясъчно горчат...
До писъци е голо... Нелепост безогледна,
върлува в тишината, скована в пепелта.
И восъчната диря, остатъчно безследна
вещае безпределна, бесеща мъгла...
И диво е от болка. Освирепяло...
Гладът на спомена крещи обезумял...
Самотно времето, без дъх е закъсняло,
и в непрогледност поривът е оскотял...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
