18 oct 2012, 10:28

Непреклонната

1K 0 1

 

 

Ода за Силата на Майчината Обич




Едно дете с Живота се прощава. 

Угасващи са  вече детските очи...

Парченца синева -в две незабравки.

Поръсени с роса от бисерни сълзи .

До него майката ридае безутешно.

Пожар в сърцето ù гори. И то кърви.

Приспивна тъжна песничка реди...

Последната е тя  за рожбата. Уви...

Като граблива птица черна. Грозна.

Наблизо дебнеше усмихната Смъртта.

Злорада, радостна, нетърпелива...

Тя жадно чакаше да пие от кръвта...

Неволно тя обаче се заслуша. Притеснена.

Красива песен пее таз жена! Скърби!

Надвесена  над рожбата си, покрусена.

Трепереща в скръбта си... Майчица е тя!

Прихълцва, сгърчена. Тя страда! Стене,

преглъща сълзите си с мъка. Ала пее!

За своя малък син напява с болка. С обич. 

Красива песничка  реди за любовта си. 

"Сине, мой. Единствен, ненагледен...

Ела, къде отиваш сам в нощта, дете! 

Очите отвори, подай ръчичка! Без мен,

защо си тръгнал, чедо, към Смърта?

Прости ми , Господи! Аз съм го родила! 

Най-скъпия, парче  от моето сърце е той!

Сърцето може ли на две да се разкъсва? 

И  ако може? КАК отново то ще затупти!?

И тебе, Смърт, сега  те умолявам, прося!

Покорно свела съм пред теб глава...

Да бъде твойта, страшната ти воля..

Но, чуй последната ми, майчина молба!

Наместо мойта  мила, свидна рожба...

Да вземеш мен в жестокия си плен!

Не съм ли по добрата плячка? Моля!

Предлагам ти! Изгодна сделка и размен!

Благослови го, Смърт, със милостта си,

детето мое! И в безкрайната си щедрост,

дарувай му отсрочката си! Опрости  му...

И  да се радва на живота! Вместо мен!"

Заслушана... Смъртта потръпна изтерзана...

Разтърсена. От мъката. А уж сурова, обиграна!

От горестта, от жертвата ужасна - Удивена!

Учудена бе тя! Потресена. И даже засрамена.

Изтри предателската си сълза смутена...

От майчината, силна Обич, преклонена!

Изскърца тежко. После тракайки със кости...

Въздъхна скръбно. Благослови детенцето...

                                          ...и отлетя с ПОКЛОН! 

 
Тя - Непреклонната, се беше ПРЕКЛОНИЛА! 




by Antonina




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Камазовска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...