Oct 18, 2012, 10:28 AM

Непреклонната

1K 0 1

 

 

Ода за Силата на Майчината Обич




Едно дете с Живота се прощава. 

Угасващи са  вече детските очи...

Парченца синева -в две незабравки.

Поръсени с роса от бисерни сълзи .

До него майката ридае безутешно.

Пожар в сърцето ù гори. И то кърви.

Приспивна тъжна песничка реди...

Последната е тя  за рожбата. Уви...

Като граблива птица черна. Грозна.

Наблизо дебнеше усмихната Смъртта.

Злорада, радостна, нетърпелива...

Тя жадно чакаше да пие от кръвта...

Неволно тя обаче се заслуша. Притеснена.

Красива песен пее таз жена! Скърби!

Надвесена  над рожбата си, покрусена.

Трепереща в скръбта си... Майчица е тя!

Прихълцва, сгърчена. Тя страда! Стене,

преглъща сълзите си с мъка. Ала пее!

За своя малък син напява с болка. С обич. 

Красива песничка  реди за любовта си. 

"Сине, мой. Единствен, ненагледен...

Ела, къде отиваш сам в нощта, дете! 

Очите отвори, подай ръчичка! Без мен,

защо си тръгнал, чедо, към Смърта?

Прости ми , Господи! Аз съм го родила! 

Най-скъпия, парче  от моето сърце е той!

Сърцето може ли на две да се разкъсва? 

И  ако може? КАК отново то ще затупти!?

И тебе, Смърт, сега  те умолявам, прося!

Покорно свела съм пред теб глава...

Да бъде твойта, страшната ти воля..

Но, чуй последната ми, майчина молба!

Наместо мойта  мила, свидна рожба...

Да вземеш мен в жестокия си плен!

Не съм ли по добрата плячка? Моля!

Предлагам ти! Изгодна сделка и размен!

Благослови го, Смърт, със милостта си,

детето мое! И в безкрайната си щедрост,

дарувай му отсрочката си! Опрости  му...

И  да се радва на живота! Вместо мен!"

Заслушана... Смъртта потръпна изтерзана...

Разтърсена. От мъката. А уж сурова, обиграна!

От горестта, от жертвата ужасна - Удивена!

Учудена бе тя! Потресена. И даже засрамена.

Изтри предателската си сълза смутена...

От майчината, силна Обич, преклонена!

Изскърца тежко. После тракайки със кости...

Въздъхна скръбно. Благослови детенцето...

                                          ...и отлетя с ПОКЛОН! 

 
Тя - Непреклонната, се беше ПРЕКЛОНИЛА! 




by Antonina




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Камазовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....