Oct 18, 2012, 10:28 AM

Непреклонната 

  Poetry » Odys and poems
827 0 1
Ода за Силата на Майчината Обич
Едно дете с Живота се прощава.
Угасващи са вече детските очи...
Парченца синева -в две незабравки.
Поръсени с роса от бисерни сълзи .
До него майката ридае безутешно.
Пожар в сърцето ù гори. И то кърви.
Приспивна тъжна песничка реди...
Последната е тя за рожбата. Уви...
Като граблива птица черна. Грозна.
Наблизо дебнеше усмихната Смъртта.
Злорада, радостна, нетърпелива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камазовска All rights reserved.

Random works
: ??:??