Ода за Силата на Майчината Обич
Едно дете с Живота се прощава.
Угасващи са вече детските очи...
Парченца синева -в две незабравки.
Поръсени с роса от бисерни сълзи .
До него майката ридае безутешно.
Пожар в сърцето ù гори. И то кърви.
Приспивна тъжна песничка реди...
Последната е тя за рожбата. Уви...
Като граблива птица черна. Грозна.
Наблизо дебнеше усмихната Смъртта.
Злорада, радостна, нетърпелива... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up