13 nov 2012, 12:03  

Непреводимо

  Poesía » Otra
885 0 20

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")

 

На друг език говори ми Небето -

за облаци, звезди и синева...

Аз слушам с ум, душа и със сърцето,

но как да ви разкажа за това?

 

А после ме повежда и Земята -

към своите възбунени недра.

Аз пътьом се измивам във росата

и ставам по-красива, по-добра.

 

През грижите на дните си пътувам,

а нощите ми шепнат за любов...

Приятелю, нали и ти ги чуваш

и всичко да разкажеш си готов?

 

Но как, когато думите немеят?

Безсилна е човешката ни реч.

Дано поне навреме съумеем

природния език да разберем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...