13 nov 2012, 12:03  

Непреводимо

  Poesía » Otra
877 0 20

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")

 

На друг език говори ми Небето -

за облаци, звезди и синева...

Аз слушам с ум, душа и със сърцето,

но как да ви разкажа за това?

 

А после ме повежда и Земята -

към своите възбунени недра.

Аз пътьом се измивам във росата

и ставам по-красива, по-добра.

 

През грижите на дните си пътувам,

а нощите ми шепнат за любов...

Приятелю, нали и ти ги чуваш

и всичко да разкажеш си готов?

 

Но как, когато думите немеят?

Безсилна е човешката ни реч.

Дано поне навреме съумеем

природния език да разберем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...