Nov 13, 2012, 12:03 PM  

Непреводимо

  Poetry » Other
874 0 20

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")

 

На друг език говори ми Небето -

за облаци, звезди и синева...

Аз слушам с ум, душа и със сърцето,

но как да ви разкажа за това?

 

А после ме повежда и Земята -

към своите възбунени недра.

Аз пътьом се измивам във росата

и ставам по-красива, по-добра.

 

През грижите на дните си пътувам,

а нощите ми шепнат за любов...

Приятелю, нали и ти ги чуваш

и всичко да разкажеш си готов?

 

Но как, когато думите немеят?

Безсилна е човешката ни реч.

Дано поне навреме съумеем

природния език да разберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...