(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това?
А после ме повежда и Земята -
към своите възбунени недра.
Аз пътьом се измивам във росата
и ставам по-красива, по-добра.
През грижите на дните си пътувам,
а нощите ми шепнат за любов...
Приятелю, нали и ти ги чуваш ...