Nov 13, 2012, 12:03 PM  

Непреводимо

  Poetry » Other
871 0 20

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")

 

На друг език говори ми Небето -

за облаци, звезди и синева...

Аз слушам с ум, душа и със сърцето,

но как да ви разкажа за това?

 

А после ме повежда и Земята -

към своите възбунени недра.

Аз пътьом се измивам във росата

и ставам по-красива, по-добра.

 

През грижите на дните си пътувам,

а нощите ми шепнат за любов...

Приятелю, нали и ти ги чуваш

и всичко да разкажеш си готов?

 

Но как, когато думите немеят?

Безсилна е човешката ни реч.

Дано поне навреме съумеем

природния език да разберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...