Непреводимо
(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това?
А после ме повежда и Земята -
към своите възбунени недра.
Аз пътьом се измивам във росата
и ставам по-красива, по-добра.
През грижите на дните си пътувам,
а нощите ми шепнат за любов...
Приятелю, нали и ти ги чуваш
и всичко да разкажеш си готов?
Но как, когато думите немеят?
Безсилна е човешката ни реч.
Дано поне навреме съумеем
природния език да разберем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Чудесен стих, Ели, обичам, когато природата "говори" по този начин!
