31 ago 2008, 0:41

Непростена

847 0 0


Защо така се случи всичко?
Все на мен ли ми е писано така:
непростимо да греша
и наслада аз да търся от греха.

Само аз ли съм проклета
в този свят студен:
сама да бродя всеки ден,
а ти отново да не си до мен.

И празна лутам се без глас
и проклинам себе си във този час,
защото грешката ми бе голяма
и раздялата от теб желана...

Винаги ли нещо ще ми липсва
и няма щастието да намирам,
а самотна ще се скитам,
без на теб да мога да разчитам.

Празни думи само аз мълвя,
потънала в студената прегръдка на нощта.
Чакам прошката ти само аз
и потъвам в спомени тоз мрачен час...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стейси Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...