20 mar 2020, 8:20

Непростено... 

  Poesía » De amor, Filosófica
839 1 6
Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен,
защо вали като обиден облак?
А Слънцето е като свещ, запалена.
Гори да свети, но не топли...
Защо не си направя, впрочем
едно небе от лист хартия,
над покрив - звездни многоточия,
с индиго за Луна в комина му. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??