diesto (Данаил Антонов)
1039 617
20 мар. 2020 г., 08:20

Непростено... 

  Поэзия » Любовная, Философская
791 1 6

Ужасно е нахална тази пролет.

Дошла е да разнежва посред зима.

Когато още ми е рано, гол - 

да се събличам аз освен във рими.

И този дъжд, така измамен,

защо вали като обиден облак?

А Слънцето е като свещ, запалена.

Гори да свети, но не топли...

Защо не си направя, впрочем

едно небе от лист хартия,

над покрив - звездни многоточия,

с индиго за Луна в комина му. 

Така ще знам, че късно нощем, 

ще имам лѝлаво спокойствие, 

и колкото ми липсваш още, 

поне звездите ще са бройни... 

Добре, че всъщност е студено. 

Макар почти като в април. 

Една любов, несподелена 

напомня само, че не съм простил... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??