diesto (Данаил Антонов)
1039 617
20.03.2020 г., 8:20 ч.

Непростено... 

  Поезия » Любовна, Философска
764 1 6

Ужасно е нахална тази пролет.

Дошла е да разнежва посред зима.

Когато още ми е рано, гол - 

да се събличам аз освен във рими.

И този дъжд, така измамен,

защо вали като обиден облак?

А Слънцето е като свещ, запалена.

Гори да свети, но не топли...

Защо не си направя, впрочем

едно небе от лист хартия,

над покрив - звездни многоточия,

с индиго за Луна в комина му. 

Така ще знам, че късно нощем, 

ще имам лѝлаво спокойствие, 

и колкото ми липсваш още, 

поне звездите ще са бройни... 

Добре, че всъщност е студено. 

Макар почти като в април. 

Една любов, несподелена 

напомня само, че не съм простил... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??