3 mar 2017, 19:11

Непростимо 

  Poesía » De amor
1034 7 8

За всичките ми думи на утеха,

които си захвърлил в пепелта,

за дланите ми – топлещи и меки,

които някак просто не видя,

за цялото безумно отчаяние,

за цялата сломеност, за лъжите,

за липсващото в твоето признание,

за нямото, което в мене пита,

за слепите очи, които носиш,

за хилядите глупави вини,

аз нямам думи. Нито имам прошка.

 

Дано да може Бог да ти прости.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??