За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние,
за цялата сломеност, за лъжите,
за липсващото в твоето признание,
за нямото, което в мене пита,
за слепите очи, които носиш,
за хилядите глупави вини,
аз нямам думи. Нито имам прошка.
Дано да може Бог да ти прости.
© Мариета Караджова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
