3 мар. 2017 г., 19:11

Непростимо 

  Поэзия » Любовная
1031 7 8

За всичките ми думи на утеха,

които си захвърлил в пепелта,

за дланите ми – топлещи и меки,

които някак просто не видя,

за цялото безумно отчаяние,

за цялата сломеност, за лъжите,

за липсващото в твоето признание,

за нямото, което в мене пита,

за слепите очи, които носиш,

за хилядите глупави вини,

аз нямам думи. Нито имам прошка.

 

Дано да може Бог да ти прости.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??