Непростимо
За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние,
за цялата сломеност, за лъжите,
за липсващото в твоето признание,
за нямото, което в мене пита,
за слепите очи, които носиш,
за хилядите глупави вини,
аз нямам думи. Нито имам прошка.
Дано да може Бог да ти прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Караджова Все права защищены
