3.03.2017 г., 19:11 ч.

Непростимо 

  Поезия » Любовна
938 7 8

За всичките ми думи на утеха,

които си захвърлил в пепелта,

за дланите ми – топлещи и меки,

които някак просто не видя,

за цялото безумно отчаяние,

за цялата сломеност, за лъжите,

за липсващото в твоето признание,

за нямото, което в мене пита,

за слепите очи, които носиш,

за хилядите глупави вини,

аз нямам думи. Нито имам прошка.

 

Дано да може Бог да ти прости.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??