7 mar 2025, 6:46

Неравен Бой

  Poesía » Civil
529 4 4

Изригна черното небе
И леден дъжд изля във мрака.
До малко котешко дете
Смъртта, невидима, зачака.

 

Премръзнал бъдещ "мишелов"
Пред спирката пищеше леко.
Бъхлива топчица любов -
Предлагаше се на Човека.

 

Поредна порция тълпа
Изплю доволно автобуса.
Човешки бързащи крака
Подритваха го със погнуса.

 

"Почакай, мамо, виж това!" -
Момиченце, напълно лудо,
Прониза с детски глас нощта.
И спря дъждът, като по чудо.

 

Прелитна мъничка ръка
И гушна котето веднага.
От две наивни сърчица
Смъртта страхливо днес избяга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • M1234567891 (Миночка Митева) те и хич не се пишат лесно... по 10 валидола отиват средно на всяко такова стихче
  • Народе!!!! Децата пази!!!!
  • Винаги ме разчувстват твоите стихчета, Мария! Ако хората носеха такива слънчеви души, като на това момиченце, светът щеше да е райска градина. Радвам се, че прочетох и се насладих. Благодаря ти!
  • Пухкава топка надежда.
    Така усетих това стихче.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...