Неравен Бой
Изригна черното небе
И леден дъжд изля във мрака.
До малко котешко дете
Смъртта, невидима, зачака.
Премръзнал бъдещ "мишелов"
Пред спирката пищеше леко.
Бъхлива топчица любов -
Предлагаше се на Човека.
Поредна порция тълпа
Изплю доволно автобуса.
Човешки бързащи крака
Подритваха го със погнуса.
"Почакай, мамо, виж това!" -
Момиченце, напълно лудо,
Прониза с детски глас нощта.
И спря дъждът, като по чудо.
Прелитна мъничка ръка
И гушна котето веднага.
От две наивни сърчица
Смъртта страхливо днес избяга...
