Неразбран - това е дума доста тъжна!
Неразделни сме със нея цял живот.
Все някой нещо ме упреква и осъжда,
а може би, аз давам грешен тон.
И опитвам се в последствие да обяснявам,
а думите загиват още щом ги изрека
Реки от думи, във океан се давят,
океан, от безразличие и студ!
Тогава пак започвам тайничко да страдам,
затварям се във собствената си глава
и там все по-объркан ставам
Все по-объркан, тъжен, сам...
2017 г.
© Йоана Акрабова Todos los derechos reservados