21 may 2020, 20:42

Неразбран...

1.9K 0 1

        Неразбран...

Неразбран си тръгнах сам

от коледната трапеза.

Ударен с тежък боздуган,

разсърден на човека.

 

Мъчително проникнаха

в душата ми  думи остри.

Още неизречени показаха

своите грозни мостри.

 

Неразбран от твоя поглед

се очистих.

Времето, което с теб

прекарах, от съзнанието си изтрих.

 

Гледаш, вчера като младо дръвче се разлистих.

А днеска ти ме отрови

със невежество, за което дори не се замислих.

Хайде, погледни ме, отговори.

 

Мрачното чувство, сивия печал

във мене изгори.

Да кажа нещо, без дори да съм успял,

и най-безсрамно си тръгни...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денис Халил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-много да я разпали още повече. Печалта. От хора, които си тръгват не се иска нищо.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...