21 мая 2020 г., 20:42

Неразбран...

1.9K 0 1

        Неразбран...

Неразбран си тръгнах сам

от коледната трапеза.

Ударен с тежък боздуган,

разсърден на човека.

 

Мъчително проникнаха

в душата ми  думи остри.

Още неизречени показаха

своите грозни мостри.

 

Неразбран от твоя поглед

се очистих.

Времето, което с теб

прекарах, от съзнанието си изтрих.

 

Гледаш, вчера като младо дръвче се разлистих.

А днеска ти ме отрови

със невежество, за което дори не се замислих.

Хайде, погледни ме, отговори.

 

Мрачното чувство, сивия печал

във мене изгори.

Да кажа нещо, без дори да съм успял,

и най-безсрамно си тръгни...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-много да я разпали още повече. Печалта. От хора, които си тръгват не се иска нищо.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...