21.05.2020 г., 20:42

Неразбран...

1.9K 0 1

        Неразбран...

Неразбран си тръгнах сам

от коледната трапеза.

Ударен с тежък боздуган,

разсърден на човека.

 

Мъчително проникнаха

в душата ми  думи остри.

Още неизречени показаха

своите грозни мостри.

 

Неразбран от твоя поглед

се очистих.

Времето, което с теб

прекарах, от съзнанието си изтрих.

 

Гледаш, вчера като младо дръвче се разлистих.

А днеска ти ме отрови

със невежество, за което дори не се замислих.

Хайде, погледни ме, отговори.

 

Мрачното чувство, сивия печал

във мене изгори.

Да кажа нещо, без дори да съм успял,

и най-безсрамно си тръгни...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Халил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-много да я разпали още повече. Печалта. От хора, които си тръгват не се иска нищо.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...