Неразбрана
514
0
1
Опора своя в тебе виждам,
дори когато те боли,
че чак неволно те обиждам
и пак в очите ти вали.
Сега сълзите си преглъщаш -
забравяш себе си заради мен.
и често просто ме прегръщаш
със стон дълбоко притаен.
За теб дете ще си остана,
но аз превръщам се в жена,
а да си майка, значи
да си неразбрана
дори от своите собствени деца.
Просто ми думите горчиви
и детските ми грехове -
ти пазиш спомените живи
и гониш моите страхове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
