Опора своя в тебе виждам,

дори когато те боли,

че чак неволно те обиждам

и пак в очите ти вали.

Сега сълзите си преглъщаш -

забравяш себе си заради мен.

и често просто ме прегръщаш

със стон дълбоко притаен.

За теб дете ще си остана,

но аз превръщам се в жена,

а да си майка, значи

да си неразбрана

дори от своите собствени деца.

Просто ми думите горчиви

и детските ми грехове -

ти пазиш спомените живи

и гониш моите страхове.