20.08.2014 г., 15:16

Неразбрана

510 0 1

Опора своя в тебе виждам,

дори когато те боли,

че чак неволно те обиждам

и пак в очите ти вали.

Сега сълзите си преглъщаш -

забравяш себе си заради мен.

и често просто ме прегръщаш

със стон дълбоко притаен.

За теб дете ще си остана,

но аз превръщам се в жена,

а да си майка, значи

да си неразбрана

дори от своите собствени деца.

Просто ми думите горчиви

и детските ми грехове -

ти пазиш спомените живи

и гониш моите страхове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско и чувствително!Тъжно е и много смислено!Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...