20 авг. 2014 г., 15:16

Неразбрана

515 0 1

Опора своя в тебе виждам,

дори когато те боли,

че чак неволно те обиждам

и пак в очите ти вали.

Сега сълзите си преглъщаш -

забравяш себе си заради мен.

и често просто ме прегръщаш

със стон дълбоко притаен.

За теб дете ще си остана,

но аз превръщам се в жена,

а да си майка, значи

да си неразбрана

дори от своите собствени деца.

Просто ми думите горчиви

и детските ми грехове -

ти пазиш спомените живи

и гониш моите страхове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинско и чувствително!Тъжно е и много смислено!Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...