20 авг. 2014 г., 15:16

Неразбрана

511 0 1

Опора своя в тебе виждам,

дори когато те боли,

че чак неволно те обиждам

и пак в очите ти вали.

Сега сълзите си преглъщаш -

забравяш себе си заради мен.

и често просто ме прегръщаш

със стон дълбоко притаен.

За теб дете ще си остана,

но аз превръщам се в жена,

а да си майка, значи

да си неразбрана

дори от своите собствени деца.

Просто ми думите горчиви

и детските ми грехове -

ти пазиш спомените живи

и гониш моите страхове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинско и чувствително!Тъжно е и много смислено!Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...