Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама,
Губя се в спомените – нашата съдба.
Ти беше светлина, а сега си мрак,
Исках само теб, но останах чужд.
Как да те виня, щом не разбра?
Любовта не е дума, а трепет, душа.
Аз те обичам дори в тази тъга,
Но ти отмина – като есенен вятър в нощта. ...