18 янв. 2025 г., 10:02

Неразбрана любов

483 0 0

Остави ме сред сенките на тишината,

С рана дълбока, която времето не лекува.

Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,

Обичах те, а ти не поиска да видиш.

 

Нощта ме прегръща, студена и сама,

Губя се в спомените – нашата съдба.

Ти беше светлина, а сега си мрак,

Исках само теб, но останах чужд.

 

Как да те виня, щом не разбра?

Любовта не е дума, а трепет, душа.

Аз те обичам дори в тази тъга,

Но ти отмина – като есенен вятър в нощта.

 

Раната остава – белег на живота,

Кръвта й тече в ритъма на самотата.

Никога няма да те забравя, дори да боли,

Ти си в сърцето ми – до края на моите дни.

 

Ще бъда до теб, каквото и да стане,

Дори светът да рухне, ръката ми ще те хване.

Защото любовта ми е вечна, твоя е тя,

И дори в мълчание, винаги ще съм там за теб, за нас, за света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...