С капка мисъл изричаш ти това,

което стои зад твоята душа.

Думата обижда, стреля с неизвестен вой,

преминава през познатия развой,

тръгва към презрението и удря силно

... Уважението...

Болката расте, раната боли, 

скубеш своите си коси,

тъгуваш за своите думи неразбрани, 

били някога толкова желани.

Уважението мигом се изгубва,

предположението получава тон

и заваря своя трон.

Неусетно осъзнаваш как реалността 

става твоя мрачна падина.

Тъгуваш в своите си беди,

щом думата сърцето ти разби.

И непонятно гледаш как 

мечтата става твоя собствен

.... грях...