Неразбраните думи
С капка мисъл изричаш ти това,
което стои зад твоята душа.
Думата обижда, стреля с неизвестен вой,
преминава през познатия развой,
тръгва към презрението и удря силно
... Уважението...
Болката расте, раната боли,
скубеш своите си коси,
тъгуваш за своите думи неразбрани,
били някога толкова желани.
Уважението мигом се изгубва,
предположението получава тон
и заваря своя трон.
Неусетно осъзнаваш как реалността
става твоя мрачна падина.
Тъгуваш в своите си беди,
щом думата сърцето ти разби.
И непонятно гледаш как
мечтата става твоя собствен
.... грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Merten29 Всички права запазени
