22 feb 2012, 11:43

Неразбрано 

  Poesía » De amor
718 0 0

Ти говориш  на своя език,

aз някак си – сричам на моя.

Някакви думи... редиш,

не чуваш гласа ми - аз твоя.

 

Eхти тишината, звукът

смълчан над устните трепери.

Не ме долавяш, а гласът

чужди срички ще намери.

 

Не те улавям, не долавям..

притича вятър по дъгата..

Със синя боичка поправям

на лунна пътечка следата...

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??