Ти говориш на своя език,
aз някак си – сричам на моя.
Някакви думи... редиш,
не чуваш гласа ми - аз твоя.
Eхти тишината, звукът
смълчан над устните трепери.
Не ме долавяш, а гласът
чужди срички ще намери.
Не те улавям, не долавям..
притича вятър по дъгата..
Със синя боичка поправям
на лунна пътечка следата...
© Аз All rights reserved.