22 февр. 2012 г., 11:43

Неразбрано 

  Поэзия » Любовная
669 0 0

Ти говориш  на своя език,

aз някак си – сричам на моя.

Някакви думи... редиш,

не чуваш гласа ми - аз твоя.

 

Eхти тишината, звукът

смълчан над устните трепери.

Не ме долавяш, а гласът

чужди срички ще намери.

 

Не те улавям, не долавям..

притича вятър по дъгата..

Със синя боичка поправям

на лунна пътечка следата...

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??