В твоите длани е събрана
цялата ми болка неразбрана,
тя те чака, тя се моли
душата ти всемирна да отвори!
Тя е писък, тя е сноп лъчи,
тя ме води, тя си ти!
И вървя по прашните пътеки,
пресичащи през моите рани,
възпротивена от нечий действия оправдани!
Лутам се сред вечния полюс на мечтите,
да се сбъднат искам - но това въпрос е на съдбите!
Като човек безсилен пред ориста си, ...