Жанка (Божана Петрова)
26 100
Nov 3, 2007, 10:58 PM

Неразбраност 

  Poetry » Other
1034 0 2
В твоите длани е събрана
цялата ми болка неразбрана,
тя те чака, тя се моли
душата ти всемирна да отвори!
Тя е писък, тя е сноп лъчи,
тя ме води, тя си ти!

И вървя по прашните пътеки,
                   пресичащи през моите рани,
възпротивена от нечий действия оправдани!

Лутам се сред вечния полюс на мечтите,
да се сбъднат искам - но това въпрос е на съдбите!

Като човек безсилен пред ориста си,
аз се моля да забравя за греха си!

Да забравя, да замлъкна,
да изтърпя и да не гъкна,
че светът е сложен,
                               ала някой търси смисъл,
веднъж се сетил или пък
                                         без умисъл,
докато дъжд валял, докато
                 вятър брулел му лицето,
той повярвал и призовал небето!

02.02.2006г

© Божана Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??