Неразбраност
В твоите длани е събрана
цялата ми болка неразбрана,
тя те чака, тя се моли
душата ти всемирна да отвори!
Тя е писък, тя е сноп лъчи,
тя ме води, тя си ти!
И вървя по прашните пътеки,
пресичащи през моите рани,
възпротивена от нечий действия оправдани!
Лутам се сред вечния полюс на мечтите,
да се сбъднат искам - но това въпрос е на съдбите!
Като човек безсилен пред ориста си,
аз се моля да забравя за греха си!
Да забравя, да замлъкна,
да изтърпя и да не гъкна,
че светът е сложен,
ала някой търси смисъл,
веднъж се сетил или пък
без умисъл,
докато дъжд валял, докато
вятър брулел му лицето,
той повярвал и призовал небето!
02.02.2006г
цялата ми болка неразбрана,
тя те чака, тя се моли
душата ти всемирна да отвори!
Тя е писък, тя е сноп лъчи,
тя ме води, тя си ти!
И вървя по прашните пътеки,
пресичащи през моите рани,
възпротивена от нечий действия оправдани!
Лутам се сред вечния полюс на мечтите,
да се сбъднат искам - но това въпрос е на съдбите!
Като човек безсилен пред ориста си,
аз се моля да забравя за греха си!
Да забравя, да замлъкна,
да изтърпя и да не гъкна,
че светът е сложен,
ала някой търси смисъл,
веднъж се сетил или пък
без умисъл,
докато дъжд валял, докато
вятър брулел му лицето,
той повярвал и призовал небето!
02.02.2006г
© Божана Петрова All rights reserved.
