Неразбраност

3 нояб. 2007 г., 22:58

Поэзия » Другая

1172 0 2

В твоите длани е събрана
цялата ми болка неразбрана,
тя те чака, тя се моли
душата ти всемирна да отвори!
Тя е писък, тя е сноп лъчи,
тя ме води, тя си ти!

И вървя по прашните пътеки,
                   пресичащи през моите рани,
възпротивена от нечий действия оправдани!

Лутам се сред вечния полюс на мечтите,
да се сбъднат искам - но това въпрос е на съдбите!

Като човек безсилен пред ориста си,
аз се моля да забравя за греха си!

Да забравя, да замлъкна,
да изтърпя и да не гъкна,
че светът е сложен,
                               ала някой търси смисъл,
веднъж се сетил или пък
                                         без умисъл,
докато дъжд валял, докато
                 вятър брулел му лицето,
той повярвал и призовал небето!

02.02.2006г

Неразбраност

Свързани произведения

Комментарии

Предложения