Прокънтяха небесни камбани,
жалък, Мракът се сви на кълбо,
а Дъждът на Зората пристана,
умилил се пред птиче гнездо!
Бяло слънце в реката се вгледа,
класове в миг се люшнаха в такт,
доловили в плах вятър копнежа,
на вълшебния пролетен... Хлад!
А преди... всичко беше различно,
двама млади, той – Иво, тя – Дана,
неподвластни на чужди подтисник,
те се врекоха тайно, там, в храма! ...