Неразказана легенда
Прокънтяха небесни камбани,
жалък, Мракът се сви на кълбо,
а Дъждът на Зората пристана,
умилил се пред птиче гнездо!
Бяло слънце в реката се вгледа,
класове в миг се люшнаха в такт,
доловили в плах вятър копнежа,
на вълшебния пролетен... Хлад!
А преди... всичко беше различно,
двама млади, той – Иво, тя – Дана,
неподвластни на чужди подтисник,
те се врекоха тайно, там, в храма!
Не послуша си майчини клетви,
таз девойка, от дивност обляна,
тя, живота... в харем, да откупи,
на колене пред робската карма!
И кога в тъмна доба, спахии,
надойдоха за кръвен десятък,
не успели те, ней, да открият,
двете къщи... свалиха до камък!
Зарида с гняв, тогава, Гората,
всяка съчка пречупваше в болка
и обви я, със жалост, Мъглата,
сякаш малка, уплашена сойка!
В село чу се за Дана Войвода,
за момичето с приказна коня,
пак склонило да вярва народа,
Свобода да му бъде... Икона!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
