10.06.2010 г., 18:26

Неразказана легенда

2.6K 0 29

Прокънтяха небесни камбани,

жалък, Мракът се сви на кълбо,

а Дъждът на Зората пристана,

умилил се пред птиче гнездо!

 

Бяло слънце в реката се вгледа,

класове в миг се люшнаха в такт,

доловили в плах вятър копнежа,

на вълшебния пролетен... Хлад!

 

А преди... всичко беше различно,

двама млади, той – Иво, тя – Дана,

неподвластни на чужди подтисник,

те се врекоха тайно, там, в храма!

 

Не послуша си майчини клетви,

таз девойка, от дивност обляна,

тя, живота... в харем, да откупи,

на колене пред робската карма!

 

И кога в тъмна доба, спахии,

надойдоха за кръвен десятък,

не успели те, ней, да открият,   

двете къщи... свалиха до камък!

 

Зарида с гняв, тогава, Гората,

всяка съчка пречупваше в болка

и обви я, със жалост, Мъглата,

сякаш малка, уплашена сойка!

 

В село чу се за Дана Войвода,

за момичето с приказна коня,

пак склонило да вярва народа,

Свобода да му бъде... Икона!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита и хубавите думи - Белла и Пепи!
    Среднощно ме зарадвахте!

    Ани, Лео и Вили - благодаря и на Вас!
    Вили - често се пренасям мислено в онези времена... трудно е било,
    на жените най-много...
  • Добър разказвач си Ангеле! Една легенда в стих, колко е красиво! Поздрави и от мен!
  • Настръхнах докато четях!
    Много ми хареса!
  • Девойка, от дивност обляна...Кое те провокира да напишеш поемата?
  • Приятно ми е да споделям с Вас думи и чувства... всъщност, тук те са едно цяло...
    Благодаря Ви, че сте тук - Селвер, Тони и Светла!
    Хубав уикенд!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...