30 oct 2008, 19:32

Неразрушимото

1K 0 1
*********

Небето безбрежно изплака
капка дъжд и дори нощта не дочака.
Чувам само как в съня си топъл и тих
стените раждат стих след стих.

Усещам върху мен ръката ти мека,
но нощта ме тегли към далечна пътека.
Пристъпвам бавно и съм боса,
в ръце душата ти за спасение нося.

Поисках да се събудя, да се върна,
отново теб и завинаги да прегърна,
но ме грабва неочакваният вик на много хора,
падам, заплаквам, усещам коварна умора.

Следят ме стотици огнени очи,
питам къде съм, а тълпата мълчи.
Затреперват гласове в неспирен смях,
а някой дори ме проклина за неизвършен грях.

Като капка дъжд натежавам
и плахо, внимателно тълпата приближавам.
Разпознавам всички, имената им знам,
но аз тях не бях и помисляла да предам.

От лицемерие и лъжи потъвам в сив прах
и усещам като нож предателския смях.
Сещам се, че душата ти за спасение нося
и, както си ме учил, за разбиране не ще прося.

Тръгвам си, събуждам се с вик,
сгушвам се в теб и забравям след миг
за всичката жалка нечестност,
защото имам с теб неразрушимата вечност.

*********

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...