lauryn_ (Симона)
63 181
30.10.2008 г., 19:32 ч.

Неразрушимото 

  Поезия » Любовна
716 0 1
*********

Небето безбрежно изплака
капка дъжд и дори нощта не дочака.
Чувам само как в съня си топъл и тих
стените раждат стих след стих.

Усещам върху мен ръката ти мека,
но нощта ме тегли към далечна пътека.
Пристъпвам бавно и съм боса,
в ръце душата ти за спасение нося.

Поисках да се събудя, да се върна,
отново теб и завинаги да прегърна,
но ме грабва неочакваният вик на много хора,
падам, заплаквам, усещам коварна умора.

Следят ме стотици огнени очи,
питам къде съм, а тълпата мълчи.
Затреперват гласове в неспирен смях,
а някой дори ме проклина за неизвършен грях.

Като капка дъжд натежавам
и плахо, внимателно тълпата приближавам.
Разпознавам всички, имената им знам,
но аз тях не бях и помисляла да предам.

От лицемерие и лъжи потъвам в сив прах
и усещам като нож предателския смях.
Сещам се, че душата ти за спасение нося
и, както си ме учил, за разбиране не ще прося.

Тръгвам си, събуждам се с вик,
сгушвам се в теб и забравям след миг
за всичката жалка нечестност,
защото имам с теб неразрушимата вечност.

*********

© Симона Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??