14 dic 2012, 14:06

Нереални реалности 

  Poesía » De amor
829 0 18

Във дългите си нощи ме измисли,
в безкрайно тъжния си мъжки свят.
Живот ми вдъхна и предаде смисъл
на една илюзия с божествен цвят. 

В косите ми втъка морето,
в очите - смях от перли разпилени.
Обримчи с ласки мястото, където

сърцето ми затупка съживено.

А после... ме докосна с устни
(най-сладката целувка на света).
В морето от любов за да се впуснем,
един измислен щрих в реалността.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??