14 дек. 2012 г., 14:06

Нереални реалности 

  Поэзия » Любовная
921 0 18

Във дългите си нощи ме измисли,
в безкрайно тъжния си мъжки свят.
Живот ми вдъхна и предаде смисъл
на една илюзия с божествен цвят. 

В косите ми втъка морето,
в очите - смях от перли разпилени.
Обримчи с ласки мястото, където

сърцето ми затупка съживено.

А после... ме докосна с устни
(най-сладката целувка на света).
В морето от любов за да се впуснем,
един измислен щрих в реалността.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??