Нереални реалности
Във дългите си нощи ме измисли,
в безкрайно тъжния си мъжки свят.
Живот ми вдъхна и предаде смисъл
на една илюзия с божествен цвят.
В косите ми втъка морето,
в очите - смях от перли разпилени.
Обримчи с ласки мястото, където
А после... ме докосна с устни
(най-сладката целувка на света).
В морето от любов за да се впуснем,
един измислен щрих в реалността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
