14.12.2012 г., 14:06 ч.

Нереални реалности 

  Поезия » Любовна
922 0 18

Във дългите си нощи ме измисли,
в безкрайно тъжния си мъжки свят.
Живот ми вдъхна и предаде смисъл
на една илюзия с божествен цвят. 

В косите ми втъка морето,
в очите - смях от перли разпилени.
Обримчи с ласки мястото, където

сърцето ми затупка съживено.

А после... ме докосна с устни
(най-сладката целувка на света).
В морето от любов за да се впуснем,
един измислен щрих в реалността.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??