ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
23 abr 2006, 9:41

Нереално 

  Poesía
1489 0 12

Спомням си със радост миналото лято,
малкото градче далеч на юг.
Няма да забравя тази сладост,
от срещата с морето - точно тук.

С тебе бяхме най-щастливи,
гордо се държахме за ръка.
За първи път разбрахме, че сме живи,
след толкова сълзи, тъги и суета.

Всяка вечер, заедно под небето,
луната грееше за нас в нощта.
Брегът държеше ни нозете,
стоплени от пясъка - огряван през деня.

Помниш ли, когато легнахме на плажа,
облени цели в лунните лъчи?
Морето ни покри с воал от пяна,
от небето паднаха безброй звезди.

Всяка бе желание едничко:
приказката да не свърши тук.
Сърцето да не бъде пак разбито,
а напоено с капки звезден дъжд.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??