Нереално
Спомням си със радост миналото лято,
малкото градче далеч на юг.
Няма да забравя тази сладост,
от срещата с морето - точно тук.
С тебе бяхме най-щастливи,
гордо се държахме за ръка.
За първи път разбрахме, че сме живи,
след толкова сълзи, тъги и суета.
Всяка вечер, заедно под небето,
луната грееше за нас в нощта.
Брегът държеше ни нозете,
стоплени от пясъка - огряван през деня.
Помниш ли, когато легнахме на плажа,
облени цели в лунните лъчи?
Морето ни покри с воал от пяна,
от небето паднаха безброй звезди.
Всяка бе желание едничко:
приказката да не свърши тук.
Сърцето да не бъде пак разбито,
а напоено с капки звезден дъжд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
Браво! 
