23.04.2006 г., 9:41 ч.

Нереално 

  Поезия
1757 0 12
Спомням си със радост миналото лято,
малкото градче далеч на юг.
Няма да забравя тази сладост,
от срещата с морето - точно тук.
С тебе бяхме най-щастливи,
гордо се държахме за ръка.
За първи път разбрахме, че сме живи,
след толкова сълзи, тъги и суета.
Всяка вечер, заедно под небето,
луната грееше за нас в нощта.
Брегът държеше ни нозете,
стоплени от пясъка - огряван през деня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??